The Lovely London
London RPG Forum!
Log in
Latest topics
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest
None
Most users ever online was 22 on Tue Jun 02, 2020 9:15 am
None
Most users ever online was 22 on Tue Jun 02, 2020 9:15 am
Top posters
Времето
В началото на седмица градусите ще бъдат около 19-20, а в наближаващата събота се очакват обилни валежи в центраната част на Лондон.През уикенда темепературите рязко ще спаднат и ще наближат 14-15.
През следващата седмица се очаква леко затопляне на около 17-18 градуса, но валежите не са изкючени.Затова носете чадър със себе си.Големият фонтан
3 posters
Message [Page 1 of 1]
2 Re: Големият фонтан Sun Sep 11, 2011 9:34 pm
Abigail.
..in the red carpet..
Ох още една дълга и изтощителна тренировка, която ме освежи за пореден път.Не се чуствах особенно отпаднала, но наистина се изморих малко.Това беше доста необичайно за мен.Обиколкота на парка попринцип продължаваше 2часа, но сега тичах само 1,30 мин.Набилижих фонтана и реших да си почина там.Настаних се на една плоча и вдигнах шишето си с вода.Отпих и поставих бутилката до десният си крак.Бутнах няколкото паднали кичура назад и вдигнах глава напред към тълпата.Иии..там стоеше..стоеше Чейс...не това не е той..той е мъртъв.Мисля си, че тичането ми идва в повече.Несъзнателно го зяпнах без да кажа и дума.Той отмести глава и..ме видя..вторачи се в мен и..остана така.Господи, каква извратена шега!Защо съдбата ми го причиняваше.
3 Re: Големият фонтан Mon Sep 12, 2011 11:58 am
Чейс
..rising star..
Реших да се разходя,а и бях разбрал,че сестра ми тича в парка.Затова реших да отида там и може би щях да я срещна.Но как ли щеше да реагира при срещата ни.Изведнъж се обърнах и съзрях момиче което се бе втренчило в мен.Когато се вгледах видях моята малка сестричка.Приближих се а тя ме гледаше все по ужасена.
-Здравей Аби.-усмихнах се и се приближих.Тя се изправи бавно и се приближи към мен.Очите и бях насълзени,тя се вкопчи в мен и заплака.Аз също я прегърнах силно.Отново виждах,най-ценното в моя живот.Малката ми сестричка,толкова ми липсваше.
-Здравей Аби.-усмихнах се и се приближих.Тя се изправи бавно и се приближи към мен.Очите и бях насълзени,тя се вкопчи в мен и заплака.Аз също я прегърнах силно.Отново виждах,най-ценното в моя живот.Малката ми сестричка,толкова ми липсваше.
4 Re: Големият фонтан Mon Sep 12, 2011 1:49 pm
Abigail.
..in the red carpet..
Това отй ли беше?!Той наистина ли е жив, след толкова години?!..Главата ми се напълни със въпроси, но така й не намирах отговор.Думите му минаха през мен като стрела, гласа му и всичко останало бе същото както преди.Надигнах се, трепереща и втренчена.Доближих се по-близо до него и обгърнах тялото му с ръце.Прилепих се в него сякаш, никога нямаше да го пусна.
-Чейс..-измъмрих съвсем тихичко аз, когато се отрониха няколко сълзи и се стекоха по лицето.Подпрях брадичка на рамото му и заплаках съвсем тихо.
-Чейс..-измъмрих съвсем тихичко аз, когато се отрониха няколко сълзи и се стекоха по лицето.Подпрях брадичка на рамото му и заплаках съвсем тихо.
5 Re: Големият фонтан Mon Sep 12, 2011 3:43 pm
Чейс
..rising star..
Милата ми сестричка,толкова ми липсваше.Мразех да я виждам разплакана.
-Хей,нали вече сме заедно това е важно.Знам,че имаш много въпроси но те ще са за по-късно.-знаех колко трудно и е било,но знаех,че всичко ще си е по старо му.отново ще сме семейство.Толкова се радвах,че отново я усещам до себе си,че отново виждах сестра ми без която неможех да живея.Имахме много силна връзка помежду си.Винаги сме правили всичко заедно.
-Хей,нали вече сме заедно това е важно.Знам,че имаш много въпроси но те ще са за по-късно.-знаех колко трудно и е било,но знаех,че всичко ще си е по старо му.отново ще сме семейство.Толкова се радвах,че отново я усещам до себе си,че отново виждах сестра ми без която неможех да живея.Имахме много силна връзка помежду си.Винаги сме правили всичко заедно.
6 Re: Големият фонтан Mon Sep 12, 2011 4:42 pm
Abigail.
..in the red carpet..
Иии, какво следваше сега.А??!След сълзливите първи срещи, какво се очакваше да направя?!Да го ударя, затова че се крие толкова години?!Или да го разцелувам от радост?!Незнаех какво да правя, а той продължаваше да говори толкова спокойно всякаш нищо не се е случило.Сякаш..бях още онова 12годишно хлапе, обичащо брат си.
-Липсваше ми! - казах й го целунах по бузата.
-Липсваше ми! - казах й го целунах по бузата.
Message [Page 1 of 1]
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum
|
|
|