Поляната навътре в гората (за масовото РП)

Очаквах от къмпинга много.Макар, че не познавах повечето хора, единствено Анди, Чейс, Али и Макс.Мисля че и гаджето на Чейс ще дойде, май се казваше Савана...Всъщност все едно.Исках да отделя повече време на връзката си и отношенията с Макс и се насявах да се получи.Имах опасения ,че Предизвикателя е намислил нещо гадно за всички и силно си мечтаех аз и Макс и да се отървам.Секунди по късно телефона ми извъня с поредният СМС.Изтичах до другата стая и го взех.Естествено, нямаше от кой друг да е, а от Предизвикателят.Прочетох на бързо съдържанието и облещих очи.Това не бе въжможно..
-Аби..тръгваме.. - чух гласа на Чейс идвая от входната врата на апартамента.Домъкнах се до врата за секунди и го погледнах.
-Взехме, палатки, храна, фенерче, дрехи..какво още..-казах препряно аз и се замислих. -..ами..дюшека ии..компютъра?? - попитах аз, а той кимна с отекчена физиономия.Заключих и се качих в колата.
Пътя бе доста кратък или поне така ми се стуваше.Когато пристигнахме Анди вече беше там.
-Андии..-извиках аз, затичах се и я прегърнах.
-Ъъъ, това е Чейс, прероденият..-казах отнесено аз и се засмях.

Със сестра ми бяхме поели към мястото, където щеше да бъде къмпинга. Докато вървяхме тя се оплакваше естествено.
-Сигурно ги привлича лакът ти за коса - казах и се подсмихнах.
-Или парфюма на Шанел.. или аромата на гланца ти за устни.. - започнах да изброявам. Разбирам, тя беше свикнала с грим, но щяхме да сме на къмпинг по дяволите. Гланца беше окей, парфюма също можеше да се преживее, но нужно ли беше лак за коса. Скоро пристигнахме, а Изабела само поздрави другите. Завъртях очи.
-Здравейте и от мен. Аз съм Савана - представих се на тези, с които не се познавахме.
-И вечно недоволната Изабела - казах и посочих към сестра си, докато търсех с поглед Чейс.

По едно време чух познатия глас на Александра. От толкова време не я бях виждала, или поне на мен ми се виждаше много, макар че бяха няколко седмици. Когато дойде при мен аз също я прегърнах и се усмихнах. Радвах се, че се видяхме. След малко телефона ми иззвъня с мелодията за смс. Извадих го от джоба на късите си панталонки и прочетох съобщението. Беше от предизвикателя и в него беше описано предизвикателството ми. О, това щеше да бъде забавно, само трябваше да измисля как да го направя и дали изобщо да се опитам да го направя. Подсмихнах се и погледнах към Из, дали и тя беше получила смс или някои се бяха отървали. После върнах погледа си върху Александра.
-Как си? - попитах я и се усмихнах лъчезарно.
-Нещо ново около теб? - попитах я.

Позамислих се за момент, нямаше какво ново да й кажа.
-Все същото.. - казах и се усмихнах.
-Карам се със сестра си, после се сдобряваме, кръшкам от училище от време на време - казах и се засмях, като се огледах да видя къде се беше запиляла Изабела. Щеше да й хареса къмпинга, макар да не беше доволна в началото, кой не харесва спането на открито в палатка?! Щеше да е страхотно, но просто не искаше да го признае и едва ли щеше, като знаех какъв инат е.
Докато говорихме с Александра усетих как някой ме хвана. Бях готова да се обърна и да зашлевя дразнителя, но когато видях, че е Чейс се усмихнах широко.
-Здравей - казах му и отново го целунах. Значи все пак и той беше дошъл, защо ли не го бях видяла като пристигнахме със сестра ми.

Всички се бяха събрали, а аз отнесена на някъде дори не забелязах.Огледах се наоколо и съзрях едно русокосо момиче и..още две съвсем еднакви.Отидох при тях и ги поздравих, макар че съвсем не ми с искаше.Предпочитах да обърна повече внимание на Али, докато Макс дойде.Макс??Къде е той, мамка му?!
Али дойде и ми прошепна нещо.
-Кой Чейс и Савана ли?!Даа..ужас нали??- прошепнах й аз, така че Чейс да не ме чуе.Защото щеше да ми се разсърди.Еее, разбира се аз си бях такава.Ако имаше щастлива двойка за мен не бе така, ии ваобще не ми пукаше че това е брат ми.Али не каза нищо и тръгна на някъде и изяви желание да е заедно с Андреа в палатката.
-Ами някой с мен?? - провикнах се аз отново с лигав тон и ангелска физиономия.Естествено щях да набутам Макс при мен, ако беше решил да си покаже рошавата коса тук.Казах загленевено на ум.

- Ще можеш ли да вървиш дотам?
- Ама, разбира се. Едно навехване не би ми попречило. Знаеш ме.
- Превържи се.
- Окей. Чао.
Макс излезе от танцувалната школа и се запъти към апартамента си. Закъсняваше за онова 'парти', но нямаше смисъл. Щеше да отиде за загуба на времето. Аби щеше да е там все пак.
Получи някакъв есемес от 'предизвикателя' когато прочете предизвикателството Макс се засмя доста силно. Та, това се беше случвало към... три пъти? Взе предварително подготвената раница и една чанта с... храна. Сандвичи, кока-кола (10 кутийки), чипс.
Превърза се и се чудеше с какво да се предвижи до гората. Колата или колело? Взе синьото колело, подарък от майка му. Синьо колело със малко зелено и със бяло написано 'Max'. Любимите му цветове.
След 10 минути беше на уречената полянка и там вече се вихреше... говорилня.
- Здравейте. - поздрави всички. Завъртя глава, търсейки Абигейл.

Spoiler:

Към мен се приближи едно момиче.Не го познавах,но ми беше познато.Искаше да ме попита нещо.
-Да кажи.-усмихнах се мило.-А и да кажа аз съм Андреа ти?
Чувствах,се толкова весела и в същото време завиждах на Аби,за хубавата и връзка.А аз си бях сама.Даже имаше случай в който се чудех дали да обърна резбата.Засмях се на ум и отново огледах момичето пред мен.Беше красива.Огледах се и видях,че Чейс е при гаджето си,а Аби беше някъде с Макс.Бяха невероятна двойка.Но в този момент се сетих за предизвикателството си.Усмихнах се видях това което ми трябваше и изготвих план за изпълнението ми.Но и очаквах въпроса на момичето пред мен.

Abigail. wrote:В края на поляната съзрях едно синьо колело..Макс.Макс...той дойде!
-Макс..-извиках аз и се затичах към него.Приличах на пощуряло детенце видяло новата си играчка.Ухилих му се и го целунах.Отново се огледах и осъзнах, че нямаше нито една опъната палатка.
-Ела..-казах аз и го дръпнах напред, кум мястото където щеше да се нашата палатка.Издърпах големият чувал от багажника на колата и го хвърлих на земята.След около 40 минути и повече мъчене, се показа една палатка.Малка, за двама.
Един прилив от спомени ме заля.Тази палатка бе от родителите ми и тези на Чейс.Купиха ни я на онзи рожден ден, на 13-ят ми рожден ден..когато...когато.."За бога не мисли за това, Аби", измърморих си на ум аз и разклатих глава.След което се ухилих отново.

Видях Абигейл и тя ме целуна. Разсмях се и ми показа една двумесна палатка.
Перфектно за предизвикателството.
Оправихме я за 40 минути и влязохме вътре. Взех чантата с храна и отворих две кутийки за мен и Аби.
- Заповядай. - отворих едната кутийка и й я подадох.
- Гладна ли си? - попитах я и се усмихнах.