Club "Hero"

Беше 22:00ч., бях бясна на Мат.Какво си мислеше той?Тъпкано ще му го върна-защо по...?-мислех, като изкрещях последната дума на глас.Вървях бързо по улиците, когато получих нервен срив.Не можах да понеса повече, щом чух да пускат песента на..дори не ми се мислеше за това.Строполих се на земята.Седях безпомощно и гледах в краката си.
-Добре ли си?-прозвуча някакъв глас
-Не съвсем!-промърморих аз
Вдигнах глава.Там седеше мило момиче с червена коса.Казах й през смях:
-Косата ти е като огън!-опитах се да сменя темата, но помислих и добавих-Много неща ми се случиха напоследък...
-Отивам към близкия клуб, ако искаш ела, там ще ми разкажеш-изглеждаше много мила
Съгласих се и кимнах.Станах и тръгнахме.Когато стигнахме, някак се успокоих.Атмосферата беше луда, имаше денс парчета, беше пълно с купонджии.Седнахме в едно сапаре.
-Е, предполагам трябва да се запознаем!Аз съм Лара, Лара Бруклин-подадох ръка-Приятно ми е
Момичето се представи, казваше се Алекс.
-Благодаря, че ми помогна, точно това ми трябваше, за да се отпусна!-усмихнах се мило

ТЯ се загледа, явно мястото не беше ново за нея.След малко ме попита дали искам да споделя, но се притесняваше, да не съм твърде наранена.Успокоих я:
-Не, спокойно!Малко разкрития и размишления ще ми дойдат добре...стига да не ти досаждам.
Тя ме погледна спокойно, не се беше изплашила.Каза да продължавам.Кръстосах пръсти и се загледах в тях, преплитах палците си и мислех.
-Откъде да започна-за миг млъкнах, за да обмисля отново идеята-От началото.Вчера с баща ми се скарахме.Той не беше съгласен да се виждам с Мат, тъй като майка му ни беше бизнес-конкурент.Правеше всичко възможно да ни затрие.И аз бях мега-тъжна.Говорихме си за това по скайп, а той ми каза, че няма да позволи това да продължава, че ще се справи с проблема.И аз се чудех какво има предвид.Както и да е.Прибирах се в къщи от училище, беше ми лошо, а имах още два часа.Матю също го нямаше.-замълчах
''ЕХО...има ли някой''-чу се трополене-''Татко?''-гласовете летяха в главата ми-''Банята!..Мат!Спри!Спри''-случката се вихреше в мислите ми, виковете утихнаха-Беше за твое добро, Лара!''-той избяга-''Татко, дишай, татко!''-Всичко свърши, нито арест, нито съд, можеше да го върне
-Чух писъци...той-не можех да изрека думите, от сълзите в очите си-го уби!Уби баща ми!Извиках полиция, както и бърза помощ, но беше късно.А той мислел за моето добро!Тъпкано ще му го върна, но...нека да не говорим за това, не искам да те притеснявам.
Отидох до бара и си взех бутилка тоник.Отпих и се усмихнах, с нядеждата да не съм я притеслила много.

-Защо го направи?
Без да искам, се изпуснах.Бях видяла всичко...не чула, но поне видяла.Тя изглеждаше учудена.След това погледна в краката си и погледна виновоно.
-Спокойно, ще ти помогна да спреш!-исках да й помогна, това й вредеше-Между другото, живея наблизо.Ако искаш после можем да идем до нас, имам комплект за бърза помощ.
Тя се опита да се измъкне, не искаше да ме притеснява.Твърдо я отрязах.Тя имаше проблем, и се чувствах длъжна да й помогна.Зачаках отговор.

-Дано да с есправиш с това!-прошепнах невинно аз-Какво искаш да правим сега?
Честно да си призная, след час в дискотеката, бях малко отегчена, но не исках да я карам да спира да се забавлява.Главата ме болеше без причина.Исках да правим нещо, но не и да влошавам проблема с ''тихата'' музика в диското.

Ох, моля те измислити нещо, че музата избяга