В началото на седмица градусите ще бъдат около 19-20, а в наближаващата събота се очакват обилни валежи в центраната част на Лондон.През уикенда темепературите рязко ще спаднат и ще наближат 14-15.
През следващата седмица се очаква леко затопляне на около 17-18 градуса, но валежите не са изкючени.Затова носете чадър със себе си.
Ето и една история от мен.Дано ви хареса.
Между другото,аз съм момиче.Да не се чудите защо е героиня.
Беше почти полунощ.Усетих някаква вибрация под възглавницата ми и се събудих.Погледнах към часовника.
-Мамка му.-Казах сънено и започнах да търся под възглавницата от къе
идва този вибрираащ звук.Когато го взех видях,че е от работата.
-Амброуз ела веднага в офиса.-Отсреща се чу познат мъжки глас.Беше Шейн.
-Знаеш ли колко е часа по дяволите??-Попитах ядосано и тръгнах да затварям.
-Ще се видим на сутринта!-След,което хвърлих телефона на земята и се чу трясъка от падането.
След няколко секунди се чу вибрацията по паркета,явно нямаше да ме оставят.Пресегнах се да го взема.
-Добре.Преди да затвориш поне не изслушай.-Каза той.Добре де щях да го изслушам.
-Имаме проблем с Крейвън.-Щом чух това изречение скочих от леглото.Бях по една бяла къса нощница,а косата ми в ужасно състояние.
-Идвам веднага.-Побеснях.
-Този кучи син си проси затвора!-Крещях из цялата стая.Отворих гардероба
и взех една къса дантелена черна рокля с бял гръб и едни черни
токчета,среших косата си,която беше дълга,черна и права до
кръста.Слезнах надолу и отпраших с колата.Когато стигнах пред сградата
в,която работех паркирах направо на тротоара и влезнах с трясък.Качих се
с асансьора на последният етаж,където беше кабинета ми и залата за
конференции.
По това време имаше около 10 човека,които работеха.Щом чуха шума от
асансьора веднага излезнаха в коридора.Стъпвах тежко и се чуваше
звука,само от обувките и дрънченето на гривната и перлите ми.Всички
гледаха със страх и навеждаха глави щом минех покрай тях.Отвътре ме
ядеше,щях да обезглавя онова нищожество...
Отворих с всичка сила дървените врати на залата за конференции и се чу
трясъка от удрянето им.Всички погледнаха към мен.Леко тръгнах към един
от свободните столове срещу мен и облегнах ръцете си на него.
-Е,някой може ли да ми обясни КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТУК?-От начало започнах със спокоен глас,но после извиках.
-Не виждаш ли сладкишче?Ти вече не си Босът тук!-Каза Крейвън,седящ на мястото ми и със самодоволна усмивка.
Той винаги искаше да превземе всичко,което аз притежавам.
Засмях се силно и се показаха кристално белите ми зъби измежду червеното червило.
-Ти?Моля те не ставай смешен.ти единствено можеш да работиш в
зоологическата градина,като чистач на слоновете.-Отговорих със злоба и
леко смръщих лице.
-Съжалявам,ние вче гласувахме.Отстранена си.-Побърза да каже.Аз се огледах в стаята,а след това него.
-Добре.Нека гласуват отново.Все пак не е честно без аз да присъствам.той
само се усмихна и се съгласи.Започна да изброява имената едно по едно.
-Уейлис?-Попита,след като гледаше към списъка.
Той дигна ръката си и стана,това беше знак на гласуване.Аз само
погледнах към него,но с по странен и зловещ поглед.Леко наклоних глава,а
след секунда той се хвана за гушата,като се давеше и се строполи на
земята.Всички гедаха ужасено към него,а после и към мен.
-Е,кой е следващият?-Попитах все едно нищо не е станало.Всички се погледнаха и никой не дигна ръка.
-Значи,аз си оставам Боса.-Леко прехапах устни,като гледах към
Крейвън.Той стисна силно зъби и стана,като заби юмруци в масата и каза:
-Това не е краят Амброуз.Адът не ти принадлежи и накрая ще си моят роб
тук!-Да.Аз бях нещо,като дявола,но в женски вариант.Но не си мислете,че
това е обикновенна игра на ангели и демони....
Войната тепърва предстои!-Заплаши,както винаг и мина покрай мен,като ме
погледна и затръшна вратите зад себе си.Аз минах от дясната страна на
масата и отново седнах на стола си,като леко се залялах.Взех
папката,която Крейвън беше оставил и я хвърлих върху трупа на
Уейлис.Звъннах по телефона.
-Инни,ела в залата.-Казах на охраната.
Той влезе.Беше висок и мускулест.Боже какви неща му мислех,но не можех
да смесвам работата с удоволствието,макар,че за това тяло бих прегрешила
няколко пъти.
-Махни тозу боклук от тук.-Заповядах му,като показах леко с ръка и я размахах.Той извлече всичко и затвори вратат след себе си.
-Е,да започваме събранието.-Казах с уж приятелска усмивка.
Между другото,аз съм момиче.Да не се чудите защо е героиня.
Беше почти полунощ.Усетих някаква вибрация под възглавницата ми и се събудих.Погледнах към часовника.
-Мамка му.-Казах сънено и започнах да търся под възглавницата от къе
идва този вибрираащ звук.Когато го взех видях,че е от работата.
-Амброуз ела веднага в офиса.-Отсреща се чу познат мъжки глас.Беше Шейн.
-Знаеш ли колко е часа по дяволите??-Попитах ядосано и тръгнах да затварям.
-Ще се видим на сутринта!-След,което хвърлих телефона на земята и се чу трясъка от падането.
След няколко секунди се чу вибрацията по паркета,явно нямаше да ме оставят.Пресегнах се да го взема.
-Добре.Преди да затвориш поне не изслушай.-Каза той.Добре де щях да го изслушам.
-Имаме проблем с Крейвън.-Щом чух това изречение скочих от леглото.Бях по една бяла къса нощница,а косата ми в ужасно състояние.
-Идвам веднага.-Побеснях.
-Този кучи син си проси затвора!-Крещях из цялата стая.Отворих гардероба
и взех една къса дантелена черна рокля с бял гръб и едни черни
токчета,среших косата си,която беше дълга,черна и права до
кръста.Слезнах надолу и отпраших с колата.Когато стигнах пред сградата
в,която работех паркирах направо на тротоара и влезнах с трясък.Качих се
с асансьора на последният етаж,където беше кабинета ми и залата за
конференции.
По това време имаше около 10 човека,които работеха.Щом чуха шума от
асансьора веднага излезнаха в коридора.Стъпвах тежко и се чуваше
звука,само от обувките и дрънченето на гривната и перлите ми.Всички
гледаха със страх и навеждаха глави щом минех покрай тях.Отвътре ме
ядеше,щях да обезглавя онова нищожество...
Отворих с всичка сила дървените врати на залата за конференции и се чу
трясъка от удрянето им.Всички погледнаха към мен.Леко тръгнах към един
от свободните столове срещу мен и облегнах ръцете си на него.
-Е,някой може ли да ми обясни КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА ТУК?-От начало започнах със спокоен глас,но после извиках.
-Не виждаш ли сладкишче?Ти вече не си Босът тук!-Каза Крейвън,седящ на мястото ми и със самодоволна усмивка.
Той винаги искаше да превземе всичко,което аз притежавам.
Засмях се силно и се показаха кристално белите ми зъби измежду червеното червило.
-Ти?Моля те не ставай смешен.ти единствено можеш да работиш в
зоологическата градина,като чистач на слоновете.-Отговорих със злоба и
леко смръщих лице.
-Съжалявам,ние вче гласувахме.Отстранена си.-Побърза да каже.Аз се огледах в стаята,а след това него.
-Добре.Нека гласуват отново.Все пак не е честно без аз да присъствам.той
само се усмихна и се съгласи.Започна да изброява имената едно по едно.
-Уейлис?-Попита,след като гледаше към списъка.
Той дигна ръката си и стана,това беше знак на гласуване.Аз само
погледнах към него,но с по странен и зловещ поглед.Леко наклоних глава,а
след секунда той се хвана за гушата,като се давеше и се строполи на
земята.Всички гедаха ужасено към него,а после и към мен.
-Е,кой е следващият?-Попитах все едно нищо не е станало.Всички се погледнаха и никой не дигна ръка.
-Значи,аз си оставам Боса.-Леко прехапах устни,като гледах към
Крейвън.Той стисна силно зъби и стана,като заби юмруци в масата и каза:
-Това не е краят Амброуз.Адът не ти принадлежи и накрая ще си моят роб
тук!-Да.Аз бях нещо,като дявола,но в женски вариант.Но не си мислете,че
това е обикновенна игра на ангели и демони....
Войната тепърва предстои!-Заплаши,както винаг и мина покрай мен,като ме
погледна и затръшна вратите зад себе си.Аз минах от дясната страна на
масата и отново седнах на стола си,като леко се залялах.Взех
папката,която Крейвън беше оставил и я хвърлих върху трупа на
Уейлис.Звъннах по телефона.
-Инни,ела в залата.-Казах на охраната.
Той влезе.Беше висок и мускулест.Боже какви неща му мислех,но не можех
да смесвам работата с удоволствието,макар,че за това тяло бих прегрешила
няколко пъти.
-Махни тозу боклук от тук.-Заповядах му,като показах леко с ръка и я размахах.Той извлече всичко и затвори вратат след себе си.
-Е,да започваме събранието.-Казах с уж приятелска усмивка.
