В началото на седмица градусите ще бъдат около 19-20, а в наближаващата събота се очакват обилни валежи в центраната част на Лондон.През уикенда темепературите рязко ще спаднат и ще наближат 14-15.
През следващата седмица се очаква леко затопляне на около 17-18 градуса, но валежите не са изкючени.Затова носете чадър със себе си.
Та да си пусна и аз глупостите ;д.От скоро пиша фикове.Не съм много добра но се справям.Ще пусна един от фиковете и ако ви харесат и поне 5 човека се съберат да го харесват,ще пусна и другите галвии.
Тлеещ огън
Краят и началото
Телефонът ми иззвъня,събудих се макар да не ми се искаше.Взех и бърз душ,облякох къси панталонки и един потник.По едно време видях съобщение на телефона си което гласеше „Бързо ела в болницата!!! От:Джес”.Без да закуся изхвърчах от къщи и се запътих към болницата.Влязох вътре и видях всичките си приятели на куп.
-Хей,какво става,кой е в болницата,защо сте разтревожени,какво става...?-ръцете ми започнаха да треперят.Само един липсваше Лукас,най-най-добрият ми приятел и настояще гадже.Дали нещо му се бе случило?!
-Лизи,по-добре да седнеш имам да ти казвам лоши новини?-след като Джес ми каза тези думи разбрах,че се е случило нещо с Лукас.-Лукас претърпя тежка катастрофа сега е в спешното.Но Лизи искам да знаеш,че сме с теб каквото й да се случи.-тя ме прегърна,а от очите ми започнаха да се стичат сълзи.
-Чакай,как така каквото й да се случи?-тези думи ме наведоха да мисля,че може да се случи най-лошото.Джес ме погледна с насълзени очи.
-Казаха,че е тежко ранен и ще е чудо, ако оживее.-в този миг от операционната излязоха лекарите и аз за миг съзрях,лицето на моят любим.
-Докторе,къде го карате?-попитах аз обляна в сълзи.
-Той мина успешно операцията,но сега трябва да почакаме 48 часа за да сме сигурни,че е извън опасност.
След тези думи са натъжих още повече.И видях как братът на Люк идваше към мен разбрал от Джес всичко.Прегърнах ме се и той притеснено ме попита къде е брат му.
-Спокойно,сега излезе от операция,докторът каза,че ще чакаме 48 часа за да са сигурни,че е вън от опасност.Хей ела да попитаме дали може да влезем да го видим.-хванах го за ръката и отидохме да попитаме.Казаха,че може да влезем заедно,но набързо.Облякохме специални дрехи и влязох ме при него.
Първо Раян се приближи към него и започна да говори като по бузите му се стичаха сълзи.После се приближих и заплаках.Седнах на един стол,хванах ръката му и започнах да му говоря да не се предава и да се бори.Да се бори и отново да е сред нас.Времето ни свърши и с мъка се разделихме с Лукас.Вечерта се прибрах за 10 минути и телефонът ми звънна.
-Лизи,ела тук веднага,случи се нещо ужасно.-чувах треперещият глас на Раян.Излязох от къщи тичайки с всичка сила.Молех се той да е жив,молех се и плачех...Пристигнах там и Раян ме посрещна на вратата.
-Какво стана,кажи ми,че е добре моля те!-заплаках аз и го прегърнах.Той ме заведе вътре и ми каза:
-Лизи.....съжалявам,Лукас....той....той умря.-след което от очите му тръгнаха сълзи.
-Не,кажи ми,че е шега.Моля те кажи,че ме лъжеш.-паднах на земята и започнах да плача.Та аз бях влюбена в него от 5 клас. И точно когато най-после бях с него,той ме остави.След погребението,се затворих в къщи и не излизах.Дори не отидох на абитуриентският си бал.Не отговарях на обажданията на приятелите си само Раян имаше връзка с мен.Преместих се да живея в малка къща в Сиатъл.Далеч,от всичката тази болка.Никой не знаеше къде съм.Майка ми и баща ми се разведоха след като заминах.И така изгубих връзката си със Солт Лейк Сити.Градът в който преживях най-хубавите и най-тъжните и преживявания.
Година по-късно:
Звъннах на Раян за да му кажа да занесе цветя на гроба на Лукас,защото не исках да се връщам там.Там където умря любимият...
Учех в местният университет.С специалност „История на изкуствата”.Родителите ми, ми изпращаха пари но аз бях решила да си купя голяма къща и ги пазех.Работех и в бар.Плащаха ми добре в бара,което ми помагаше да се издържам.Вечер работех,а сутрин ходих на лекции.Когато беше петък и понякога събота,работех до по късно,но това не ми пречеше.
Едно момче от университета ме тормозеше.Преследваше ме и ми се натискаше.А след смъртта на Люк реших,че няма да обичам друг.Не исках да ме нараняват отново.Сещах се какво претърпях за да съм заедно с Лукас,нямаше да позволя да се повтори.Затова издигнах непробиваема стена между мен и мъжете.
Беше петък и щях да стоя до късно.За това облякох една рокля дълга до малко над коленете.Взех си чантата и отпраших.Бара беше на около 25-30 минути път пеша.Вървях спокойно и реших да се разходя, а не да взимам колата една разходка щеше да ми се отрази добре.Когато наближих видях как Алекс проверяваше личните карти на 3 момичета.Алекс беше охраната висок около 1,90-95см.Много дружелюбен,макар външният му вид да не показваше това.Работех в бара от както се преместих.Поздравих Алекс и влязох.Нямаше много хора.Отидох зад бара,поздравих шефа и той отпраши.Имаше нова приятелка и само ме чакаше да дойда и излиташе като самолет.Минаха няколко клиента и аз седнах на стола зад бара докато чаках още клиенти.По едно време забелязах да влиза едно момче,което ми беше много познато.Веднага ми светна,че това е Алън който ме преследваше.Беше като лепка.
-Здравей,Елизабет..как я караш?-попита ме като си мислеше,че ми пука от това,че ми обръща внимание.Като се имаше в предвид,че беше най-желаното момче в университета.
-Алън,казвай какво искаш и изчезвай не ми е до теб сега.-той си взе бирата и изчезна в тълпата.Отидох да почистя една маса, която се беше освободила.Когато се върнах на бара стоеше момче облечено с черна риза,джинси и спорни обувки.Забелязах,че има добре оформено тяло.Но какво ми ставаше,мина едва година от смъртта на Люк и аз вече заглеждах мъжете.
-Добър вечер!Какво ще желаете?-попитах аз и се усмихнах мило.
-Искам една бира Beck’s,Елизабет.-учудих се от къде знае името ми и се сетих,че нося табелка с името ми.
-Заповядай,е ти вече знаеш името ми.Как е твоето?-попитах го мило,но той се държа дост грубо.
-Името ми е Джейкъб.И не ме разпитвай повече,разбра ли!-леко повиши тона той след което допи бирата си и изчезна като ми остави бакшиш.Това продължи 2 седмици.Той се държеше много грубо,но се стараех да не обръщам внимание на държанието му.
Отново беше петък и щях да стоя до късно.За миг погледнах към вратата и съзрях Джейкъб да влиза с още 3 момчета.Те седнаха на една маса аз отидох да взема поръчката но ми казаха,че не са решили все още.След малко видях Джейк да се приближава.
-Хей,Лизи,нали може да ит викам така?-кимнах в отговор на съгласие.-А искаме 4 бири Beck’s.И съжалявам за държанието ми тези две седмици,бях леко нервен.Би ли излязла с мен на среща?-след тези думи се стъписах,та той едва ме познаваше както аз него,но се сетих,че Лукас би ми казал да се съглася.Нещо в това момче много ми напомняше на Люк.
-С удоволствие,но има едно условие да се забавляваме.-засмяхме се и двамата той взе бирите и се върна при приятели те си.А аз усетих как се изчервих.Беше около 1:30-2:00 почти всички се прибраха дори приятелите на Джейк.Само той остана и ми помогна с почистването,което беше показателно,че е кавалер.После ми предложи да ме закара до вкъщи,малко помисли и се съгласих.Качихме се в колата и потеглихме.
-Е,Джейк,на колко си години и с какво се занимаваш?-попитах аз закачливо.
-Ами,на 23години съм и за сега не се занимавам с нищо.А ти,Лизи?-усмихна се той.
-Ами,аз съм на 20години работя в бар както разбра и следвам „История на изкуствата” в университета.-когато пристигнахме той ми отвори вратата и ме попита.
-Сама ли живееш?-аз го изгледах въпросително.
-Ами да.-усмихнах се и тръгнах към вратата.Чувах стъпките му след моите.Отключих,той изрече името ми обърнах се и....той ме целуна по бузата.
-Хайде,лека нощ.-и изчака да затворя вратата и да чуе, че заключвам след което чух как мотора на колата изръмжа и отпраши в неизвестна посока.
Качих се горе взех си една вана и се замислих не се бях чувствала така от 1 година.Краката ми едва ме държаха.Усещах как сърцето ми се отваря за да дам шанс на Джейк.Какво ли щеше да се случи,дали щях да имам още една важна за мен връзка?.Тези въпроси изплуваха в главата ми.
Беше събота.Станах към 8:45-9:00 облякох се закусих и чух как кола спира пред къщата.След малко се чу и тропане.Отворих вратата и трябваше да надигна главата си ,защото мъжът който стоеше на нея беше около 1,90-1,97см.Сравнение с моите 1,72 си беше гигант,когато го фокусирах видях,че това е Джейк и го поканих да влезе.
-Добро утро,какво правиш тук?-попитах аз с недоумение.
-Ами,дойдох да те взема имаме среща,а и довечера не си на работа.-ухили се той и седна на едни от столовете в кухнята.
-Моля,как така?-погледнах го като безмозъчно-И къде ще ходим?-той започна да се смее
-Ами говорих с шефа ти и той ти позволи.Второ изненада е и може да си облечеш:къси гащи,потник и маратонки.-отново се ухили.Аз изтичах горе оправих се и се върнах долу.
-Уау,изглеждаш много....-все едно търсеше точните думи-..секси.-усмихна се дяволито аз го побутнах и тръгнах ме към тайнственото място.Колата му беше невероятно BMW x6.Страхотна кола.По пътя се срещнахме с още една двойка.Явно бяха приятели на Джейк.
Получих съобщение от Раян:
„Здравей как си?Как я караш?И да не забравя това е номера на Джеси иска да се чуете.”
Докато се возех се чудех къде отиваме.Джейк ме погледна и се усмихна.
-Е,стигнах ме.-той наби спирачките и се озовахме на някаква полянка с тук-там групи дръвчета и храстчета.-Е харесва ли ти първо сме на пикник,а после имам изненада за теб.
-О,боже това е страхотно място.Много ми харесва.-След около 5 минути пристигна и другата двойка.-Е Джейк не мислиш ли,че трябва да ни запознаеш.-побутнах го аз и той се ухили глуповато.
-Това е един от най-добрите ми приятели Браян и приятелката му Никол,Ники.-усмихнах се леко и подадох ръката си.
-Приятно ми е Елизабет,Лизи,Лиз.Както ви идва от вътре.-всички се засмяхме и се запътихме към едно местенце което беше като малко хълмче.отгоре имаше беседка.Настанихме се и с Ники започнах ме да слагаме храната.Беше към 18:30 когато си тръгнахме.Почти цял ден прекарахме там но беше забавно.Гонихме се като малки деца.Когато стигнахме Джейк ме остави у дома и ми каза,че имам половин час да се оправя.Аз изтичах вътре.Влязох и си взех бърз душ.Срязах русата си дълга до кръста коса.Облякох една вечерна рокля и зачаках Джейкъб да се появи.
След около 10 минути се звънна на вратата.Излязох и пред мен стоеше мъж в черна риза и черни дънки.С черни спортни обувки.Веднага познах,че това е той.Качих ме се на колата и след 15 минути бяхме пред един от най-хубавите ресторанти.Седнахме на масата запазена за нас.Атмосферата беше романтична поръчахме да хапнем,и си поръчахме вино.По едно време той хвана ръката ми.
-Лизи,би ли се съгласила да бъдеш моята дама?-усмихна се мило..Аз не знаех какво да кажа той ми предложи да сме гаджета.Бях стъписана,много се зарадвах.....
Тлеещ огън
Краят и началото
Телефонът ми иззвъня,събудих се макар да не ми се искаше.Взех и бърз душ,облякох къси панталонки и един потник.По едно време видях съобщение на телефона си което гласеше „Бързо ела в болницата!!! От:Джес”.Без да закуся изхвърчах от къщи и се запътих към болницата.Влязох вътре и видях всичките си приятели на куп.
-Хей,какво става,кой е в болницата,защо сте разтревожени,какво става...?-ръцете ми започнаха да треперят.Само един липсваше Лукас,най-най-добрият ми приятел и настояще гадже.Дали нещо му се бе случило?!
-Лизи,по-добре да седнеш имам да ти казвам лоши новини?-след като Джес ми каза тези думи разбрах,че се е случило нещо с Лукас.-Лукас претърпя тежка катастрофа сега е в спешното.Но Лизи искам да знаеш,че сме с теб каквото й да се случи.-тя ме прегърна,а от очите ми започнаха да се стичат сълзи.
-Чакай,как така каквото й да се случи?-тези думи ме наведоха да мисля,че може да се случи най-лошото.Джес ме погледна с насълзени очи.
-Казаха,че е тежко ранен и ще е чудо, ако оживее.-в този миг от операционната излязоха лекарите и аз за миг съзрях,лицето на моят любим.
-Докторе,къде го карате?-попитах аз обляна в сълзи.
-Той мина успешно операцията,но сега трябва да почакаме 48 часа за да сме сигурни,че е извън опасност.
След тези думи са натъжих още повече.И видях как братът на Люк идваше към мен разбрал от Джес всичко.Прегърнах ме се и той притеснено ме попита къде е брат му.
-Спокойно,сега излезе от операция,докторът каза,че ще чакаме 48 часа за да са сигурни,че е вън от опасност.Хей ела да попитаме дали може да влезем да го видим.-хванах го за ръката и отидохме да попитаме.Казаха,че може да влезем заедно,но набързо.Облякохме специални дрехи и влязох ме при него.
Първо Раян се приближи към него и започна да говори като по бузите му се стичаха сълзи.После се приближих и заплаках.Седнах на един стол,хванах ръката му и започнах да му говоря да не се предава и да се бори.Да се бори и отново да е сред нас.Времето ни свърши и с мъка се разделихме с Лукас.Вечерта се прибрах за 10 минути и телефонът ми звънна.
-Лизи,ела тук веднага,случи се нещо ужасно.-чувах треперещият глас на Раян.Излязох от къщи тичайки с всичка сила.Молех се той да е жив,молех се и плачех...Пристигнах там и Раян ме посрещна на вратата.
-Какво стана,кажи ми,че е добре моля те!-заплаках аз и го прегърнах.Той ме заведе вътре и ми каза:
-Лизи.....съжалявам,Лукас....той....той умря.-след което от очите му тръгнаха сълзи.
-Не,кажи ми,че е шега.Моля те кажи,че ме лъжеш.-паднах на земята и започнах да плача.Та аз бях влюбена в него от 5 клас. И точно когато най-после бях с него,той ме остави.След погребението,се затворих в къщи и не излизах.Дори не отидох на абитуриентският си бал.Не отговарях на обажданията на приятелите си само Раян имаше връзка с мен.Преместих се да живея в малка къща в Сиатъл.Далеч,от всичката тази болка.Никой не знаеше къде съм.Майка ми и баща ми се разведоха след като заминах.И така изгубих връзката си със Солт Лейк Сити.Градът в който преживях най-хубавите и най-тъжните и преживявания.
Година по-късно:
Звъннах на Раян за да му кажа да занесе цветя на гроба на Лукас,защото не исках да се връщам там.Там където умря любимият...
Учех в местният университет.С специалност „История на изкуствата”.Родителите ми, ми изпращаха пари но аз бях решила да си купя голяма къща и ги пазех.Работех и в бар.Плащаха ми добре в бара,което ми помагаше да се издържам.Вечер работех,а сутрин ходих на лекции.Когато беше петък и понякога събота,работех до по късно,но това не ми пречеше.
Едно момче от университета ме тормозеше.Преследваше ме и ми се натискаше.А след смъртта на Люк реших,че няма да обичам друг.Не исках да ме нараняват отново.Сещах се какво претърпях за да съм заедно с Лукас,нямаше да позволя да се повтори.Затова издигнах непробиваема стена между мен и мъжете.
Беше петък и щях да стоя до късно.За това облякох една рокля дълга до малко над коленете.Взех си чантата и отпраших.Бара беше на около 25-30 минути път пеша.Вървях спокойно и реших да се разходя, а не да взимам колата една разходка щеше да ми се отрази добре.Когато наближих видях как Алекс проверяваше личните карти на 3 момичета.Алекс беше охраната висок около 1,90-95см.Много дружелюбен,макар външният му вид да не показваше това.Работех в бара от както се преместих.Поздравих Алекс и влязох.Нямаше много хора.Отидох зад бара,поздравих шефа и той отпраши.Имаше нова приятелка и само ме чакаше да дойда и излиташе като самолет.Минаха няколко клиента и аз седнах на стола зад бара докато чаках още клиенти.По едно време забелязах да влиза едно момче,което ми беше много познато.Веднага ми светна,че това е Алън който ме преследваше.Беше като лепка.
-Здравей,Елизабет..как я караш?-попита ме като си мислеше,че ми пука от това,че ми обръща внимание.Като се имаше в предвид,че беше най-желаното момче в университета.
-Алън,казвай какво искаш и изчезвай не ми е до теб сега.-той си взе бирата и изчезна в тълпата.Отидох да почистя една маса, която се беше освободила.Когато се върнах на бара стоеше момче облечено с черна риза,джинси и спорни обувки.Забелязах,че има добре оформено тяло.Но какво ми ставаше,мина едва година от смъртта на Люк и аз вече заглеждах мъжете.
-Добър вечер!Какво ще желаете?-попитах аз и се усмихнах мило.
-Искам една бира Beck’s,Елизабет.-учудих се от къде знае името ми и се сетих,че нося табелка с името ми.
-Заповядай,е ти вече знаеш името ми.Как е твоето?-попитах го мило,но той се държа дост грубо.
-Името ми е Джейкъб.И не ме разпитвай повече,разбра ли!-леко повиши тона той след което допи бирата си и изчезна като ми остави бакшиш.Това продължи 2 седмици.Той се държеше много грубо,но се стараех да не обръщам внимание на държанието му.
Отново беше петък и щях да стоя до късно.За миг погледнах към вратата и съзрях Джейкъб да влиза с още 3 момчета.Те седнаха на една маса аз отидох да взема поръчката но ми казаха,че не са решили все още.След малко видях Джейк да се приближава.
-Хей,Лизи,нали може да ит викам така?-кимнах в отговор на съгласие.-А искаме 4 бири Beck’s.И съжалявам за държанието ми тези две седмици,бях леко нервен.Би ли излязла с мен на среща?-след тези думи се стъписах,та той едва ме познаваше както аз него,но се сетих,че Лукас би ми казал да се съглася.Нещо в това момче много ми напомняше на Люк.
-С удоволствие,но има едно условие да се забавляваме.-засмяхме се и двамата той взе бирите и се върна при приятели те си.А аз усетих как се изчервих.Беше около 1:30-2:00 почти всички се прибраха дори приятелите на Джейк.Само той остана и ми помогна с почистването,което беше показателно,че е кавалер.После ми предложи да ме закара до вкъщи,малко помисли и се съгласих.Качихме се в колата и потеглихме.
-Е,Джейк,на колко си години и с какво се занимаваш?-попитах аз закачливо.
-Ами,на 23години съм и за сега не се занимавам с нищо.А ти,Лизи?-усмихна се той.
-Ами,аз съм на 20години работя в бар както разбра и следвам „История на изкуствата” в университета.-когато пристигнахме той ми отвори вратата и ме попита.
-Сама ли живееш?-аз го изгледах въпросително.
-Ами да.-усмихнах се и тръгнах към вратата.Чувах стъпките му след моите.Отключих,той изрече името ми обърнах се и....той ме целуна по бузата.
-Хайде,лека нощ.-и изчака да затворя вратата и да чуе, че заключвам след което чух как мотора на колата изръмжа и отпраши в неизвестна посока.
Качих се горе взех си една вана и се замислих не се бях чувствала така от 1 година.Краката ми едва ме държаха.Усещах как сърцето ми се отваря за да дам шанс на Джейк.Какво ли щеше да се случи,дали щях да имам още една важна за мен връзка?.Тези въпроси изплуваха в главата ми.
Беше събота.Станах към 8:45-9:00 облякох се закусих и чух как кола спира пред къщата.След малко се чу и тропане.Отворих вратата и трябваше да надигна главата си ,защото мъжът който стоеше на нея беше около 1,90-1,97см.Сравнение с моите 1,72 си беше гигант,когато го фокусирах видях,че това е Джейк и го поканих да влезе.
-Добро утро,какво правиш тук?-попитах аз с недоумение.
-Ами,дойдох да те взема имаме среща,а и довечера не си на работа.-ухили се той и седна на едни от столовете в кухнята.
-Моля,как така?-погледнах го като безмозъчно-И къде ще ходим?-той започна да се смее
-Ами говорих с шефа ти и той ти позволи.Второ изненада е и може да си облечеш:къси гащи,потник и маратонки.-отново се ухили.Аз изтичах горе оправих се и се върнах долу.
-Уау,изглеждаш много....-все едно търсеше точните думи-..секси.-усмихна се дяволито аз го побутнах и тръгнах ме към тайнственото място.Колата му беше невероятно BMW x6.Страхотна кола.По пътя се срещнахме с още една двойка.Явно бяха приятели на Джейк.
Получих съобщение от Раян:
„Здравей как си?Как я караш?И да не забравя това е номера на Джеси иска да се чуете.”
Докато се возех се чудех къде отиваме.Джейк ме погледна и се усмихна.
-Е,стигнах ме.-той наби спирачките и се озовахме на някаква полянка с тук-там групи дръвчета и храстчета.-Е харесва ли ти първо сме на пикник,а после имам изненада за теб.
-О,боже това е страхотно място.Много ми харесва.-След около 5 минути пристигна и другата двойка.-Е Джейк не мислиш ли,че трябва да ни запознаеш.-побутнах го аз и той се ухили глуповато.
-Това е един от най-добрите ми приятели Браян и приятелката му Никол,Ники.-усмихнах се леко и подадох ръката си.
-Приятно ми е Елизабет,Лизи,Лиз.Както ви идва от вътре.-всички се засмяхме и се запътихме към едно местенце което беше като малко хълмче.отгоре имаше беседка.Настанихме се и с Ники започнах ме да слагаме храната.Беше към 18:30 когато си тръгнахме.Почти цял ден прекарахме там но беше забавно.Гонихме се като малки деца.Когато стигнахме Джейк ме остави у дома и ми каза,че имам половин час да се оправя.Аз изтичах вътре.Влязох и си взех бърз душ.Срязах русата си дълга до кръста коса.Облякох една вечерна рокля и зачаках Джейкъб да се появи.
След около 10 минути се звънна на вратата.Излязох и пред мен стоеше мъж в черна риза и черни дънки.С черни спортни обувки.Веднага познах,че това е той.Качих ме се на колата и след 15 минути бяхме пред един от най-хубавите ресторанти.Седнахме на масата запазена за нас.Атмосферата беше романтична поръчахме да хапнем,и си поръчахме вино.По едно време той хвана ръката ми.
-Лизи,би ли се съгласила да бъдеш моята дама?-усмихна се мило..Аз не знаех какво да кажа той ми предложи да сме гаджета.Бях стъписана,много се зарадвах.....
